Воли и бићеш вољен?

Някой някога е казал, че оценяваме това, което имаме, едва когато го загубим – или както се пее в една песен, отличен представител на забавната музика: „... а ја те волим, душо, али само правим се... јер овако када немаш ме, ја имам те...“. А може би говорим за коренно различни неща... Идват ми на ум всички онези hot'n'cold-игрички, които си устройват хората – или, по-точно – с които си вгорчават живота. А може би го правят по-вълнуващ, знам ли... „Spice Up Your Life“ - имаше и такава песен, спомняш ли си? Сещам се и за други крилати фрази като „Мами или бъди мамен!“, „Воли и бићеш зајебан, зајеби и бићеш вољен!“ – наливащи в главиците ни житейска философия с принципи, простиращи се твърде далеч от Закона На Привличането – според който каквото дадеш, това и ще получиш; това, в което вярваш – точно то ще те застигне! Снощи се състоя откриването на „Big Brother Family“ и в рамките именно на това предаване до ушите ми достигнаха думите (Предварително моля за извинение за евентуално неточния цитат.): „Аз го мразя! А омразата какво е? Повече от любов!“. Боже! Ужасът напира в мен, но защо? Та нали всички знаем, че границата между тези две чувства е изключително тънка... Любовта се превръща във война само за миг, а има ли връщане назад? Трябва ли ни Враждата, за да оценим Мира? Необходимо ли е да допускаме Злото, за да си отворим очите за Доброто? Вярно ли е, че колкото и бързо да пътува Светлината, Тъмнината винаги е там преди нея и я чака търпеливо? Пропорционални ли са зависимостите или не? Твърде възможно. Кое? И двете. Струвало ти се е, че имаш пророчески способности? Или „просто“ е действал Законът? В твоя полза, надявам се. Think about it.

What goes around... Comes all the way back around... Или?

Затвори светлия кръг, не тъмния... Вярвай!